Младостта измами ни пак Преплетох се в тоя екстаз Очите ми търсят те, аз Оставям съмнение и страх Не че тоя въздух нагарча Но вече изморих се да чакам Не че самотата е наша Но вече изморих се да бягам Не че тоя въздух нагарча Но вече изморих се да чакам Не че самотата е наша Но вече изморих се да бягам Две деца С времето залагат Мамят те реалността Две деца във вечността Тихичко блестят Тихичко блестят Ти ли си, мой сън И небето над мен? Ти ли си, мой зов На мой сън с коси от дъги? Не че тоя въздух нагарча Не че тоя въздух нагарча Не че тоя въздух нагарча Не че тоя въздух нагарча Оставям зад себе си сянка Жалко подобие на мен На никого няма да липсвам Образ непознат на някой луд Губя се в небе от мисли Моят дом е облак бял Небето обгърна ме цяла Оставаме там - във Вечността Там във Вечността Там във Вечността Там във Вечността