В мене се роят и спомен, и ден, само ти взимаш и вечер, и сън. Сред мъртви светила, през будни тъмноти, за що ти служа аз, къде ме водиш ти? И вярвам в тебе аз, и вярвам аз в покоя на утрешния ден - но моя или твоя? Къде се губя аз щом склопя очи? В твоя дъх издъхвам аз - по твоите земи Когато се признаваме в любов, сърцата се превръщат във мишени. Навярно няма по-възвишен лов от любовта, дори несподелена. Засадите не водят към успех и кучета в лова не се допускат. При любовта се ходи без доспехи и нищо, че наоколо препуска на клюките безумният табун! Върви напред и той не ще те смаже! Съмнението равно е на бунт и самотата в миг ще го накаже! Когато се признаваме в любов годините се спират поразени. Защото няма по-възвишен лов от любовта, дори несподеленa. Никога не ме плаши с такива чисто черни очи, не е честно.