Ставам в слънчева стая, Бели Брези,
Тука с жена ми живееме си.
Котарака скимти да му сипа кльопане,
Още сънен му викам: -Млъкни бе, копеле!
В случай на юруш препускам,
Бърз душ събуждащ, закуска
И фърча с колело навън.
Торби по клоните,
България е най-ло-не-на.
По алеята надолу съм към офиса,
Цял ден се забавлявам, пиша копита.
Гледам клипове със котенца и кво каза?
Хах, аре на обратно към юга на София!
Звъня на Стефан и Дебелия: -Как е, как е?
-Идвай, тука сме у Студийта, бе баце.
Утолявам алкохолен глад ужасен,
А Гената семплира некво джазче, пушка!
Мили мои деца,
Кур за ушев и екскюз ми мистър офисър.
Пак по улиците дивеем до 100 часа,
Случвало ми се е да се будя на Европата.
А жена ми вика:
- Ше ти готвя супа топчета.
Прибери се само, че си като отвързан доберман.
Мила моя, ше те водя на опера,
Но първо ше покрия цялото легло с цветя.
Тоя па, я седи мирен, Чики.
Тре'а се пишат рими,
Тре'а се 'зимат кинти.
Тая твоята утопия не важи за никой,
Не важи, бе, синко.
Чакай, не бързай, не бързай,
Има време, цялото ни стига.
Чакай, не бързай, не бързай,
Има време,
Хаа, ааа-ааа-ааааа,
Чакай, не бързай, не бързай,
Има време, цялото ни стига.
БАТЕ ДОУЕН:
Събуждам се следобеда, отварям очи,
Слънцето вече е високо и ме пари с лъчи.
Добре, че предвидливо съм избрал за дрямка
Някакъв навес и веднага съм заспал на сянка.
Положението е тегаво,
Тиквата ме цепи а спасението - нема го.
Изправям се, но как съм стигнал сам до там,
Пиян, залян, със ятаган на Сандокан,
Направо дармадан.
Храм не знам.
В главата ми бушува буря - цял океан.
Някои ми казват, че съм пял Дюран Дюран,
Представям си - направо съм брал срам голям.
Къде е тоя бар, че не виждам, батко?
Ако се налага да го опиша кратко:
Бегайте от пътя ми, че идвам с трактор
И се оригвам като огнедишащ дракон!
Дай една цигара, ма да нема бандерол,
Тая вечер ще се давя във море от алкохол.
Забавлението е от нас, ще ти го дадеме на готово,
Само да не вземе да умреме на тоя стол.
Наздраве на всички,
Които нямат парички,
Ще останат самички,
А на останалите желая да си хванете пички,
С нормални привички,
Ама само в кавички.
На наш'та маса няма празна чаша,
Има само една-единствена прашна каса
Бира
И целия плот понареден със шотове,
От поркане рисувам като Клод Моне.
Всичко се таксува от моето портмоне.
Пиеме за здраве, от тоя спорт се мре.
Блуждая в Ада,
Нощта е млада,
Помощта я няма,
А се нуждая от барман!
Чакай, не бързай, не бързай,
Има време,
Хаа, ааа-ааа-ааааа,
Чакай, не бързай, не бързай,
Има време, цялото ни стига.
(Цялото ни време ни стига,
Цялото време ни стига,
Цялото време ни стига.)
Чакай, не бързай, не бързай,
Има време, цялото ни стига.
...улиците дивеем до 100 часа,
Случвало ми се е да се будя на Европата,
Еба си майкат, ще ми изгасне телефона
Точно са!
Да ти еба майката продънена, бате,
Дай го пак!
(Смях)
Или, запази го тва, да,
Запази го... да го таковам, братле!
Абе, бате, кой ти каза да гаснеш, бе,
Да ти еба май...
А, батерията ти казва да гаснеш,
То тва е!
Гена!