Разрушени от възбуда мечти Ме карат да изпия сърцето си А очите ми не спират да кървят С изпразнени истини Усещам като стъпваш с хладен полъх по прозореца на душата ми Напукваш стъклото и не бих бил бодър С устните ти по себе си Искаш нещо да ти дам Какво не знам С унижение смъртта ни дели Непокорно раздира дъбокте рани И прозрения за минали дни Безучастно огъват душите фатално Не ме приветстваш в живота си, От разстояние me гледащ нехайно Избираш пътят ти да продължи Далеч от чуждите сълзи Искаш нещо да ти дам Какво не знам