През ада минах, но не спрях
А вървях и вървях
Над мен летеше моят страх, като гарван чер
И чакаше да се предам, себе си да му дам
Защото бях един и сам
И беше мрак пред мен и в мен, но вървях и вървях
А тихи мъртви гласове викаха ме при тях
И аз за миг си пожелах да се спра и да заспя
И уморен да ида в нищото
Някога, някъде далеч аз не спрях и пак вървях
Всичко все някога ще спре, но аз не спрях
Срещу себе си стоях и нямах път
Но не спрях а вървях и пак вървя назад вървя
И по ръба на пропастта аз вървях и вървях
Стъпвах от тъмната страна и обратно броях
Години, дни и часове но не помнех кога в себе си съм пуснал болката
Някога някъде далеч аз не спрях и пак вървях
Всичко все някога ще спре, но аз не спрях
Срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях а вървях
И пак вървя,на сън вървя
Това което имам, това което нямам, това което губя аз
Това което имам, това което нямам и винаги намирам аз
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях
Над мен летеше моя страх, като гарван чер
Следяхме се очи в очи, но не спрях, а вървях
Оставих го далеч от себе си