Търся ги в градините, в улиците с вечерите стихнали В нивите узряли, в сенките на птиците притихнали Помня още думите, чути на разстрел преди разсъмване В мен кънтят и стъпките, спряли в пантеона на безсмъртните Само да ме видиш Само да ме видиш, майко, отнякъде Само да ме чуеш Само да ме чуеш, татко, отнякъде Как съм се задъхал ден и нощ да тичам срещу вятъра Глас не ми остана за да викам старите приятели Как съм се задъхал ден и нощ да тичам срещу вятъра Глас не ми остана за да викам старите приятели Рани по ръцете имам от стените и вратите им Тук ли са живяли? Все едно, сега ги няма никъде Рани по ръцете имам от стените и вратите им Тук ли са живяли? Все едно, сега ги няма никъде Никъде, никъде Мен са ме закърмили с кръв, която на вода не ставаше Стигаха ми сили, за да вдигна този, който падаше Помня още песните, пяти из Балкана сред безсъние В мен кънтят и стъпките, свободата срещнали на съмване Само да ме чуеш, само да ме чуеш, татко, отнякъде Как съм се задъхал ден и нощ да тичам вместо вятъра Глас не ми остана, за да викам старите приятели Глас не ми остана, за да викам старите приятели Рани по ръцете имам от стените и вратите им Тук ли са живяли? Та за мен сега са живи всички те Всички те, всички те