Младостта си отива и е ясно това Не от белите жички по моята глава Не от ситната мрежа край моите очи Младостта си отива, тъй по всичко личи Всеки осем цигари съкращават със час Отредената възраст на всеки от нас Ако пазя диета и спортувам през ден Ще се чувствам, разбира се, сто на сто подмладен Младостта си отива, ала не от това И каква съпротива да окажа, каква Младостта си отива, Боже мой, не върви Да нагазя отново посред морски треви Да разтворя пак шепи и да видя във тях Как искри сред водата златен лунния прах Младостта си отива, преметнала сак В стари джинси обута до край пътния знак С ръка неизменно в безпаричния джоб, е-е-ей Младостта си отива на един автостоп, е-е-ей Младостта си отива, ето хлопва врата Пред разумния довод за всички неща За всички неща За всички неща Младостта си отива, ах как помня това Уволнена си тръгва, но с горда глава С уста си подсвирква, не поглежда назад Не ѝ пука от нищо пред смълчания свят Младостта си отива и дори без тъга Няма даже емоции, накъде, докога Може би до тогава, до когато умрем Младостта си отива, не съвсем, не съвсем Младостта си отива и дори без тъга Няма даже емоции, накъде, докога Може би до тогава, до когато умрем Младостта си отива, не съвсем, не съвсем Младостта си отива и дори без тъга Няма даже емоции, накъде, докога