Ще те повикам с пролетния вятър Не вярваш ли? Ослушай се за миг Как някъде от края на земята Лети към тебе моят детски вик А аз съм може би наблизо, гледам С усмивката на закъснял мъдрец На никому ненужната победа Да чуеш срамежливия гласец Да ахнеш, че от толкова далече Успял е някак сам да долети За да ни върне в тази кратка вечер Изгубени пространства и мечти Тогава имахме наивни разстояния И неукрепнал беше моят глас Сега говорим с изрази подбрани За разстоянията между нас Ще те повикам с пролетния вятър Не вярваш ли? Ослушай се за миг Как някъде от края на земята Лети към тебе моят детски вик