На-на-на-на, на-на-на-на Hа-на-на-на-на-на-на Бях сигурен, че ще си тръгна Жена ми знае, чака пак А ето, че внезапно съмна И как да си отида, как? С усмивка кротка и безшумна (на-на-на-на) Вината си да обясня (на-на-на-на) И да я разпилея умно (на) По добрините на деня (на-на-на, на-на-на-на) Ех, скучно ще и кажа: "Водка" В познатите ми стихове Но край на късните разходки На нощните ми грехове Но има вече ключ в бравата От вътрешната й страна Преди да изрека лъжата Звъня, звъня, звъня На-на-на-на, на-на-на-на Hа-на-на-на-на-на-на Но има вече ключ в бравата От вътрешната й страна Преди да изрека лъжата (на) Звъня, звъня, звъня Звъня Звъня