Не съм изпял до края пeсeнта Не съм разказал цялото си лято По слънцето останаха петна Дано със лакът ги изтрие някой Китарата ми, кой ли я проби? Вода нахлу в корубата й куха И бяла кърпа в струните извих Дано останат пръстите ми сухи По дъното ще стигна до брега Не е дълбоко, махам отдалече А всички много кротко се пекат Не виждат флага как чернее вече Не виждат флага как чернее вече И вдетинявам своето лице Тъй както често свива се юмрука Седи си мой приятел срещу мен Въздишаме и гледаме наслука По дъното ще стигна до брега Не е дълбоко, махам отдалече А всички много кротко се пекат Не виждат флага как чернее вече Не виждат флага как чернее вече Остана ми една-едничка стръв Към своята си мъка да доплувам Приятеля оставих в кафене В което даже нищо се купува