Градински празен ресторант с дъждовни маси И като нея също тук и аз сама съм Сама със вятъра, отнесъл младостта Отново връща ми я този вятър с танца На листопада като спомен завъртян И виждам пак един далечен шумен дансинг С една любов, с един така далечен танц Ветре, самотнико, върни ми Оня задъхан миг в нощта Танца с една любов без име Танц, отлетял със младостта Прегърни ме ти, щом други няма Разлудей се с мен – и ти си сам Няма, няма самота, щом с теб сме двама На земята – този дансинг най-голям Няма, няма самота, щом с теб сме двама На земята – този дансинг най-голям И нека всичко да танцува покрай мене Дървета, лампи, маси в този лунен час Листата жълти нека станат в миг зелени Нощта да стане ден, да стана млада аз Ветре, самотнико, върни ми Оня задъхан миг в нощта Танца с една любов без име Танц, отлетял със младостта Прегърни ме ти, щом други няма Разлудей се с мен – и ти си сам Няма, няма самота, щом с теб сме двама На земята – този дансинг най-голям Няма, няма самота, щом с теб сме двама На земята – този дансинг най-голям