Къде изчезна добротата? Измислица ли беше тя? Или пък приказка която Не съществува на света? Край мене тя довчера беше Усмивка, поглед, топла длан Стопи ли я кошмара днешен В света от злото завладян? Животе мой, какво ми носиш? Защо от мъка разлюлян Светът е пак окаян просяк Прострял за милостиня длан? Животе мой, какво ми носиш? Защо от мъка разлюлян Светът е пак окаян просяк Прострял за милостиня длан? Наоколо ми бедни, гладни Свят и нещастен, и голям Душата само хляб грамаден Все още мога да му дам Но той със присмех гледа в нея "Какво пък?", тайно се теша Все някога ще огладнее Светът и за троха душа Животе мой, какво ми носиш? Защо от мъка разлюлян Светът е пак окаян просяк Прострял за милостиня длан? Животе мой, какво ми носиш? Защо от мъка разлюлян Светът е пак окаян просяк Прострял за милостиня длан?