Ела, че притъмня и стана тежко - пътеката остана без душа, защото няма истина без грешки - аз чакам сама, страдам и мълча... Неволята от преданост настана, от ревност - риска, от тъга - скръбта... Изчезнаха словата, стана няма, безкрила, охладена любовта. Мълчах в едно жестоко постоянство, в една неразрушима тишина. Мълчах в тъжното пространство, ужасно разредена тъмнина... Защо тъй рано мръква над полето? Къде потъват всички гласове - над мене непробудени дървета, край мене онемели ветрове? Ела, че притъмня и стана тежко, пътеката остана без душа, защото няма истина без грешки - аз чакам сама, страдам и мълча...