Когато си на дъното на пъкъла Когато си най-тъжен, най-злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнее в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите му С последния до него се качи Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища прерязани Нов път си направи и пак тръгни Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища прерязани Нов път си направи и пак тръгни ♪ Трънлив и свят е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си Единствено така ще го решиш Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища прерязани Нов път си направи и пак тръгни Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища прерязани Нов път си направи и пак тръгни И пак тръгни Тръгни Тръгни