Време е вече дъх да си взема И да отворя прозорец Стигат ми всички човешки драми Моята днес ще говори Никой дори не се е запитал Имам ли време да дишам Моята обич с шепи раздавам Чуждата мъка събирам Гоня до лудост всякаква болка Викам от гняв и не се жаля Ще ми се всички да са щастливи Себе си слагам накрая Дворът е пуст под моя прозорец С вятъра аз разговарям В мрака притичват сенки на хора Кой ще ме чуе, не зная Никой дори не се е запитал Имам ли време да дишам Моята обич с шепи раздавам Чуждата мъка събирам Гоня до лудост всякаква болка Викам от гняв и не се жаля Ще ми се всички да са щастливи Себе си слагам накрая Гоня до лудост всякаква болка Викам от гняв и не се жаля Ще ми се всички да са щастливи Себе си слагам накрая Гоня до лудост всякаква болка Викам от гняв и не се жаля Ще ми се всички да са щастливи Себе си слагам накрая