И пак онази стряха вита, ясна И пак над нея оня заник тих И пак тъй вечерта смирено гасне тъй както в Дебеляновия стих Но вече тук живеят чужди хора и камъчето, хвърлено в нощта днес не отваря малкия прозорец заключена е пътната врата Посрещни ме - ида отдалече Нося ти таз земя, таз земя Но кому да кажа "Добър вечер!"? "Добър вечер." Няма никой у дома, у дома Къде ли не замръквах с пътя свирещ? Къде ли не намирах друг свой дом? А моят чакал, чакал... Най-подире за всичко отмъстил си мълчешком Завинаги вратата си затворил и аз на прага мълком се теша че вишната, отсечена от двора е оцеляла в моята душа Посрещни ме - ида отдалече Нося ти таз земя, таз земя Но кому да кажа "Добър вечер!"? "Добър вечер." Няма никой у дома, у дома