Душата ми вихрушка я обрули Защо я пуснах гола и пеша Сред вашите ласкателства и хули Защо ви дадох своята душа? Защо ли като храм ви я отворих Без да помисля аз че някой ден Незнайно кой от вас жестоки хора Иконите без свян ще окраде Не съжалявам, че е пуст олтарът И че вратите са разбити с бяс Но съжалявам, че със свойта вяра Днес няма где да се помоля аз Не съжалявам, че е пуст олтарът И че вратите са разбити с бяс Но съжалявам, че със свойта вяра Днес няма где да се помоля аз Душата ми обрулена и мъртва Пустее без икони и олтар Във нея аз ви пуснах като в църква А трябваше да сложа катинар Не съжалявам, че е пуст олтарът И че вратите са разбити с бяс Но съжалявам, че със свойта вяра Днес няма где да се помоля аз Но съжалявам, че със свойта вяра Днес няма где да се помоля аз