Слънцето изгря, слънцето се скри, а под него - нищо ново. Ние сме сега нашите мечти от някога преди. Ние сме сега нашите мечти, но дали сме по-щастливи... Ние сме сега нашите мечти. Каквото е било, то е и сега, и каквото пак ще бъде. Вече е било, някога преди. За теб не знам, но аз бях сам почти през всички тези дни. Дали и Ти за мен не си живял някога преди? Колко съм раздал, колко съм отнел, времето ще заличи... Но никой не успя в мен да промени твоите черти. Гледам се сега, някак отстрани, времето по мен личи. Всичко се мени, а Ти? За теб не знам, но аз бях сам почти през всички тези дни. Дали и Ти за мен не си живял някога преди? И никой като Теб... няма като Теб! И аз и ти не сме тук случайно. Няма никой като теб, и аз не съм със Теб случайно... Дали и Ти за мен не си живял...