С тебе тихо, тихо стъпвах по тънък лед, а знаех, че в един момент ледът ще се пропука и ще потъна. Болеше тази нежна грешна любов с теб, болеше до безумие и вярвах, че ще мине ако си тръгна. А как да продължа без тебе да живея, когато знам, че с нея пак си сам? Припев: Когато любовта е недоизживяна, остава като рана и не зараства тя. И всеки божи ден крещи и настоява, отново да сме двама, да се събуждаш с мен. Любовта настоява. Дори да бъде само още веднъж поне, дори да е сбогуване, последна глътка нежност заслужавам. А после бавно, бавно всеки по пътя си с някой друг до себе си, дано да сме щастливи, но се съмнявам. А как да продължа без тебе да живея, когато знам, че с нея пак си сам? Припев: Любовта настоява да се събуждаш с мен