Панаири, панаири, мои детски най-красиви светове! Спомен пеещ, плачещ, свирещ със безброй незабравими гласове! Панаири - свят отрупан с толкоз хубави, примамливи неща! Ах, да можех да си купя днеска свойто детство, утре - младостта... Мои панаири, с толкова измислени слънца, пак вървя и диря свойте хиляди изгубени лица и в едно ги сбирам като куп строшени детски стъкълца... Ах, да можех... Ала вече циркът своя скъсан шатър е прибрал. И в една дъждовна вечер оня толкоз смешен клоун е умрял. На шега е уж задигнал моя детски смях и моя весел глас. Няма как да го настигна, няма как да си ги взема вече аз...