И пак онази стряха вита, ясна. И пак над нея оня заник тих. И пак тъй вечерта смирено гасне, тъй както в Дебеляновия стих. Но вече тук живеят чужди хора и камъчето, хвърлено в нощта, днес не отваря малкия прозорец, заключена е пътната врата. Посрещни ме - ида отдалече. Нося ти таз земя, таз земя Но кому да кажа " Добър вечер!"? "Добър вечер." Няма никой у дома, у дома. Къде ли не замръквах с пътя свирещ? Къде ли не намирах друг свой дом? А моят чакал, чакал... Най-подире за всичко отмъстил си мълчешком. Завинаги вратата си затворил и аз на прага мълком се теша, че вишната, отсечена от двора, е оцеляла в моята душа. Посрещни ме - ида отдалече. Нося ти таз земя, таз земя Но кому да кажа " Добър вечер!"? "Добър вечер." Няма никой у дома, у дома