Погледни над нас Прелита птица бяла. Страшно не е ли в нощта, Че е тя сама? Няма ли земя, Няма ли земя да я приюти?... В този късен час Къде е полетяла? Или търси самота. Но дали сама може лесно тя Дълго да лети? Знам, знам, че тя лети С болка във нощта! Тя е наранена. Нейните крила така са уморени. Любовта не е дошла И сега в своя бяг – Търси южен бряг. В този късен час Прелита птица бяла. Страшно не е ли в нощта, Че е тя сама? Няма ли земя, Няма ли земя да я приюти? ... И в нощта над нас Една следа остава – В тъмнината тя се скри. И на две крила носи от света Толкова тъга. Знам, знам, че тя лети С болка във нощта! Тя е наранена. Нейните крила така са уморени. Любовта не е дошла И сега в своя бяг – Търси южен бряг. Търси южен бряг. Търси южен бряг. Търси южен бряг.