Цигански пътища в края на лятото дълго ще водят очите ти. Слънце и вятър сменят местата си и се усмихват на фотолюбители. Смахнати чайки луди по залеза, някого викат неистово. Детски лица ала пясъчни замъци вярват и молят за нещо измислено. Още хиляди ноти и хиляди думи горещите плажове тихо ще скрият, посветени на толкова просто безумие- този свят е жена, морето е нейна стихия. Морските вълци, слънчеви старчета, бавно разказват кого са обичали. Тайно в очите им, голи се мяркат родени от пяната руси момичета. Още хиляди ноти и хиляди думи горещите плажове тихо ще скрият, посветени на толкова просто безумие- този свят е жена, морето е нейна стихия. Още хиляди ноти и хиляди думи горещите плажове тихо ще скрият, посветени на толкова просто безумие- този свят е жена, морето е нейна стихия. Този свят е жена, морето е нейна стихия. Този свят е жена, морето е нейна стихия. Посветени на толкова просто безумие- този свят е жена, морето е нейна стихия. Този свят е жена, морето е нейна стихия. Този свят е жена, морето е нейна стихия.