Спокойна, искам да съм спокойна, не, трябва, трябва да съм спокойна Вдишвам, издишвам... Дишам, дишам Как да дишам, като не ми дават? Как да дишам щом ме задушават? Как да дишам щом главата ми държат Под вода държат и умишлено ме давят? Как да дишам, като не ми дават? Как да дишам щом ме задушават? Как да дишам щом главата ми държат Под вода държат и умишлено ме давят? Как да дишам, като не ми дават? Как да дишам щом ме задушават? Как да дишам щом главата ми държат Под вода държат и умишлено ме давят? Как да дишам, като не ми дават? Как да дишам щом ме задушават? Как да дишам щом главата ми държат Под вода държат и умишлено ме давят? Никога не съм питала за това, това, но днес е мое Има ли как да върна времето назад? И не съм си представяла така, така то да започне Просто мигнах и се срина целият ми свят Никога не съм искала това, това да бъде мое Защо съдбата пак ме прави на глупак? И не виждам как, скоро краят му ще дойде Защото всичко сякаш действа на инат Но съм тук, но съм жива, но съм аз И намерих смисъл и намерих глас Имам мощ, имам сила, имам власт Над себе си, а вече и над вас Смешно е как, да бягаш от нещо Води към най-пряк път до него Смешно е как, да бягаш от нещо Води към най-пряк път до него Но съм тук, но съм жива, но съм аз И намерих смисъл и намерих глас Имам мощ, имам сили, имам власт Над себе си, а вече и над вас Ориста със мен се задява явно Чудно колко странно ми дава рамо Трудност срещнала ли съм, праща втора И така помага ми да се боря Ориста със мен се задява явно Чудно колко странно ми дава рамо Трудност срещнала ли съм, праща втора И така помага ми да се боря Ориста със мен се задява явно Чудно колко странно ми дава рамо Трудност срещнала ли съм, праща втора И така помага ми да се боря Ориста със мен се задява явно Чудно колко странно ми дава рамо Трудност срещнала ли съм, праща втора И така помага ми да се боря