Една стара история, обикновена история – той слиза от хълм зелен, тя прошепва: Легни до мен. Гледай сега, гледай деня хубав. Слети – двамата светим. Една стара история – на колене той моли я: Не зная как да ти го обясня... Става дума, че не искам нищо повече от това да остарея заедно със теб, да ме направиш по-добър човек. Тръгваме боси. Пътят не е лек, но сега ще бъдеш мое слънце. Аз пък – слънчоглед. Гледай сега, гледай деня хубав. Слети – двамата светим. И след хиляди години пак ще те желая – фотографиран до теб. И след хиляди години ще ни изкопаят под дебелия лед – голи, говорим и целуваме ги всички наред. Голи, говорим за да чуят следващия куплет. За да чуят: Един човек е по-голям от целия свят. От целия свят! Една любов е океан. Ще го преплувам. Един живот не е живян, щом не си треперил за някого. Ако сърцето не е било фойерверк. Фойерверк! Сега, гледай деня хубав! Слети – двамата светим...