Ей тъй – както вървя, някой спира ме, хваща ме за ръка. Ах, каква жена! Ела, кимва ми тя и отваря небрежно една врата. Вътре – тъма. Лягам до нея. Търся къде е топлия дъх, топлия дъх. Тя ми се смее. После запява ето така, ето така... И тъй, казва ми тя, ти си вече мъж, аз вече съм жена. И какво сега? Ела, хваща ме тя, и отново се галим уста в уста чак до сутринта. Краката треперят, ушите пищят! Нямам дъх, нямам дъх! Тя ми се смее. После си тръгва ето така, ето така...