Тънки хипи-липи с дънки, с плитки от клони. Тишината блести. Светлината се рони. По мокрите покриви, по кривите улуци, по улиците – смехове стичат се. И хубаво ми е. Хора без думи, думи без хора шляпат с перки на гърба. И съм топъл, и съм объл – между тях и аз хвърча. Сутрин – кофа кафе. Утре нищо не гоним. Топлината дойде – добрината разголи и достави ни доста простота и пъстрота. По улиците – смехове стичат се. И хубаво ми е. Хора без думи, думи без хора шляпат с перки на гърба. И съм топъл, и съм объл – между тях и аз хвърча.