Сън. Сън – сън сънувам. Че спя, но събуден вътре във съня. На път. Все пътувам. Знаци се редуват в лепкава мъгла. Мъгла студена. Огън. В огън плувам. Вътре, моят ум е в пламъци и дим. Нали сън сънувам? Боли, но преструвам се на нераним. Тъга студена. Чуй, чуй... Чуй листата. Ето – иде вятър в нощната гора. Там. Там – там на края свети (ти го знаеш) новата зора. Зора студена. Утрин синьолика. Чуй! Чуй, някой вика – свърши се съня! Един, два, три петела. Съмва. Давай смело! Слънцето изгря.