Ако бях поет, да те опиша, на нещо висше да те оприлича – задна ножица, дузпи на финал, медал на Копа Америка... Или на гол. Гол на Маракана. И Аржентина със Бразилия. Всичкото това е поезия. Сега и рима ще родя: Бейби, аз съм играча на мача. Бейби, аз съм царя на пиара. В Парагвай, в Уругвай, заминаваме с трамвай. Там сърцето си ми дай! Бебе, дай, дай да те целуна. Латино-лавър ставам на мига, бием ли врага. Не, не съм поет, но в песен ще те претворя! Мога най-много да те сравня с икона – стадиона е станал и реве в твоите нозе. И няма рима за това! Бейби, аз съм играча на мача. Бейби, аз съм царя на пиара. В Парагвай, в Уругвай, заминаваме с трамвай. Там сърцето си ми дай! Ако бях поет, да те опиша, на нещо висше да те оприлича – футболно поле, дрибъл и воле, и три на нула след това. И не зная защо те обичам толкова. Със мен ела – някъде на Юг, само не и тук. Латино-рими да редя. Бейби, аз съм играча на мача. Бейби, аз съм царя на пиара. В Парагвай, в Уругвай, заминаваме с трамвай. Там сърцето си ми дай!