Ако видя сам по света голям милиграм от капчица любов. Ще я пресъздам в топъл океан от думи за живота чисто нов. Как слънцето е поело по земното ни кълбо. И търси сърцата смели – там да сияе то. Там да сияе то... Мога ли да дам всеки милиграм, всяко мое фа, и ла, и до. Само за да знам, че цялата земя е в Северни сияния любов. Има и тъмни хора. но светлите пеят в хор. Сърцето ми с тях говори – иска там да сияе то. До скоро, ти отваряше врати с думи и очи, но сега мълчиш. И не светиш, както бе преди. Но, моля те, свети! Моля те, не потъмнявай. Всяко слънце приеми – там да сияе то. Там да сияе то... Всяка красота спира ми дъха Иска ми се да я разбера. Но мой ли е света или съм го взел за малко от децата си сега? Назаем го взе и ето – светът никога не е твой. Назаем е от детето – утре там да сияе то. Там да сияе то...