Светът не вярва в стари богове Светът не чака нова Богородица Светът си знае както две и две какво е безизходица Въртиш се нощем в тясното легло в безсъние хроническо И нявгашното пещерно тегло изглежда ти епическо И сто годишните войни И бутафорните нашествия И тези реформаторски войни Без никакви последствия Без никакви последствия И онзи доктонерски патос, залял трибуните и пресата Светът забрави всичко свято и всичко сменя в интересите Светът не иска и да знае Kакво ще му се случи скоро Начало ли е, или краят Светът е схванат от умора А ти на себе си се помоли И вярата ти нека е всесилна Моли се, докато те заболи Защото всяка болка е Защото всяка болка е Родилнa Защото всяка болка е Защото всяка болка е Родилнa