Често към теб гледах небрежно, в твоите очи нямаше много нежност... Може би с теб бяхме различни. Много далеч, като сън за нас е всичко. Но си спомням: Малко тъжна и смешна беше тази любов, но във всяка минута и час; ту небрежни, ту нежни - но такъв е животът - обичахме се ти и аз... Само аз ти пея - На-на-на-на... ти и аз. Колко странно: Като полюси два се отблъсквахме с теб, но след миг нещо трепваше в нас; И отново и пак - не разбирахме как се докосвахме ти и аз... Ти и аз... Искам да те срещна пак. Вярно, не бях ангел белоснежен, но пък и ти не бе добрата малка фея. Мисля си днес, мое момиче, все пак със теб - ти и аз - се обичахме... Все пак със теб - ти и аз - се обичахме...