Като неизбежност залива ни нощта ♪ Като синя нежност в умората летя ♪ И така, в миг на самота Протегни и ти сега ръка За да дойде пак Глас във този мрак Сякаш те докосва и теб една ръка ♪ Твойта стая-остров е в тъмната река ♪ Сред нощта идва звук и цвят Странно, но остава в този свят За да дойде пак Глас във този мрак Защо нощта създава друг света? ♪ Защо и ти сменяш своите черти? ♪ Нощен блок, полет в миг към далечни страни Стаята, погледни, сякаш е без стени И сред мрак, оживя пак онази мечта Чувстваш в миг ти ръка във нощта ♪ И така, в миг на самота Протегни и ти сега ръка За да дойде пак Глас във този мрак Защо нощта създава друг света? ♪ Защо и ти сменяш своите черти? ♪ Нощен блок, полет в миг към далечни страни Стаята, погледни, сякаш е без стени И сред мрак, оживя пак онази мечта Чувстваш в миг ти ръка във нощта Нощен блок, полет в миг към далечни страни Стаята, погледни, сякаш е без стени И сред мрак, оживя пак онази мечта Чувстваш в миг ти ръка във нощта Нощен полет във миг към далечни страни А във теб се усмихва Екзюпери И сред мрак, оживя пак онази мечта Чувстваш в миг ти ръка във нощта Нощен блок, полет в миг към далечни страни Стаята, погледни, сякаш е без стени А във мен се усмихва Екзюпери И оживяват онези мечти