Кой препуска диво в нощта? Кой ли? Слял се с коня си в безумен устрем Сякаш гони краят на света Свил до болка немите си устни Чуй камшика тънко как свисти! Чуй го! И разсича с ярост тишината Коннико, какво ли търсиш ти Че летиш към края на Земята? Няма да се спре за миг едва Няма към какво да се завръщаш Устремът е моята съдба Рискът е печалната ми същност Хората в спокойни нощи спят, йе-е-еа В тихите си сънища завити Мен ме гони лудият ми път През нощта нагоре към звездите Хората, не бягам аз от тях Зная Зная, просто вече нямам време Нерви, думи, помисли и страх Аз от тях изплетох свойто стреме И летя към моя хоризонт И летя през кулите от пясък Миналото си смених със кон И за мене изборът е ясен Аз препускам диво в нощта Слял се с коня си в безумен устрем Сякаш гоня края на света Свил до болка немите си устни Хората, не бягам аз от тях Зная Зная, просто вече нямам време Нерви, думи, помисли и страх Аз от тях изплетох свойто стреме И летя към моят хоризонт И летя през кулите от пясък Миналото си смених със кон И за мене изборът е ясен Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Аз препускам диво в нощта Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Аз препускам диво в нощта Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Защо ли, защо ли препускам в нощта? Кой препуска диво в нощта, йе-е-еа? Хуу-хуу-хуу