Всеки ред е трудно за вземане решение
да бъдеш убит или да бъдеш убиец... сериен,
коет' ше рече, че само с усмирителна риза мо'а се взема в ръце
Само със удивително търпение в мен
мога да изтрая петнайс'минутната слава на всеки от тея.а
Брат, личи си, че са се взели за бели лястовици
нема нужда да сме ясновидци...
пия за всичко, коет' заЕбах от своя свят,
за да остана в общия
струваше ли си,??? над софия,
където тръскам едноокия, пиян на копеле,
а мойте вече са свили както черупката - охлюва
Не знам за твоя квартал, 'ма аз съм най-бесното зло в окръга
Жлъчезарлсон живее на покрива
Нема ми хванеш спатийте, но мо'о да забършеш пиката,
да и аз не знам за к'во говорат, брат
Нищо не виждам... и тая липса насища...
с присъщото за стихията затишие, тая липса насища
(Ние сме бедни, казва, а на бедните най-голямата сила е изключението
Снегове от листи да разлистим...
всеки лист... е една безкрайна система)
Отглеждам римите си отдавна като добър баща
започнах, когато най-крехкото в мене беше възрастта
С по-дълга коса, за сметка на зъл freestyle,
идеите са ми се сменяли по-бързо отколкото съм пожелавал
Некав смешен текст на всеки шести месец,
не мо'о да стане дума за подобен интензитет и днес
просто съм бил, както ми викаха онези,
хлапе с променливи интереси
но винаги съм се връщал към та'я стихотворна форма,
във готовност бойна, без да знам какво е хип-хопа
Сега със гордост нося симптома
в ръката със златна тетрадка, вместо лайна, побрани в осемст'ин тома
Така разбрах какво е ирония,
колко е фалшив евтиния образ на непокорния
Един специфичен тип светоусещане,
което те държи чист, без да ти сменя одеждите
С римите придирчив,
но разбереш ли ме, споделям нещо
с теб, и не е като един чифт бели кецове
междувременно разруша'ам МС-та
подпри си челюстта с лъжица, да не си прехапеш езика, приятел
Няма вдъхновяващи драскотини,
няма пощадени от съдбата, които пръскат рими
Такива с много болки, бого, не знаят къде са ги ранили,
балъчета, поне са талантливи
само до толкова, че да изградят няк'во лице,
а изкреността им е отишла подяволите
И аз съм от тях в някои моменти, в някои не
въпросът е само кой е по-голям лицемер
Идеите се раждат без излишна драма
за разлика от хората... слава богу, да!
Хилавите ги давя с останалия отпадък,
пускам ги на свобода и всичко минава като по вода
Убивам от чиста доброта...(х4)
Нищо не виждам... и тая липса насища...
с присъщото за стихията затишие, тая липса насища
(Да се вледени от тишина...)