Няма пък, каза си ината тъп
Цялата ръка в кръв
Лице, глава, крака и гръб
Клепач и зъб, врат, рамена, и гръд
Заедно с остатъка
Ранен не е направо, а човека сам е раната
В ада няма кръг, в който някога някой да е спал до дявола
Както този малкия осран балък
В ансамбъла на омразата със глас на смърт
Никой не е изпитвал такава жлъч адова
Без грам акъл, взе камъка
Не, няма как да остана в таа смазана кола
Колана стяга, да това е кошмар наяве
"Исках да сляза, що не слязах да му еба мамата"
Ония предатели не бяха там
Ся да им направа света Исламабад
Бомби над Багдад, шибан атентат
Стъклото прави "пат", изнизва се от седалката
Като шибан червей, живота да го убие нека се опита и успее
След него червена диря и всеки миг ше умре
В него острие прониква, казва си "свиква се"
Ченге над него надвисва
Крещи му се "умри прасе!"
"Остави ме ше се оправя, всичко е шеест"
Щрак
И нашия e закопчан със белезниците
Нема милост никаква, нема милост никъде
Кво става рап слушателче загубих ли те?
Май че искаше хитове, не некъв до полуда изкривен
Полу-поучителен шум с ебати противоречивия текст?
"Нема дори рефрен тоя олигофрен"
Извинявай пиленце, смени ни де
Пусни си музичка, с която се дроби амфет
И в която сивите полу-мъртви шмъркачи са великите пичове
Живеят вечно на парти със звездички в зениците!
Тоя дето го закопчаха в текста от преди малко
Всъщност не е на умирачка, просто е тегава друсалка
Излязъл беше на парти ама вече калпав
Побратим с едни сурати, но днес дали се видя с тях?
На амфи и барбитурати, бате да помни няа как
Пък е зает да халюцинира, че се намира в ударена черна кола
И се мъчи да излезе от там
А реално е седнал сгърчен под една улична лампа
На десетия път, в който залага
Нещо от дома на безпомощната си майка
Тя просто звъни на ушевите да го хванат
И те го правят, и отварят врата на кола
И го вкарват на задната седалка
Оня крещя и крещя, яде тупалка
Яде и палка
Не спря и не спря
Ушевите му понатрошиха черепа
Но не разбраха, че не биха него, щото той не беше там
Тоя град ше те изяде
Да му откажеш няма как, остави се бе
За малко светлината ше се отрази във теб
Но после нема милост никва, нема милост никъде
Тоя град ше те изяде
Да му откажеш няма как, остави се бе
За малко светлината ше се отрази във теб
Но после нема милост никва, нема милост никъде
Нема милост никва, нема милост никъде
Нема милост никва, нема милост никъде
Поздрав за поколенията на прехода
А тая лампа няма да загасне