С плитки от роса въздуха стопи Стъпваше в жарава - светещи очи Руса красота - огън се разля Аз ли бях до нея в тази тишина? Тя ли не ме повика? Аз ли не казах нищо? Пазя за нея китка обич Тя ли не ме повика? Аз ли не казах нищо? Пазя за нея китка обич Тихо отшумя танца във жарта В миг очи отворих - бос лежах в снега Искам да заспя в люлка от луна Нестинарко моя, спри се във съня ми Тя ли не ме повика? Аз ли не казах нищо? Пазя за нея китка обич Тя ли не ме повика? Аз ли не казах нищо? Пазя за нея китка обич Тя ли не ме повика? Аз ли не казах нищо? Пазя за нея китка обич Тя ли не ме повика? Аз ли не казах нищо? Пазя за нея китка обич