Огнена жар пали кръвта, Пламъчен дим рисува горска тишина. Бяла снага, бяло лице, Бели звезди изгарят в двете ти ръце. Въгленен звън лее жарта, мъжки очи изстиват в твойта красота. Мъжки сълзи солят пръстта, нямаш жених, а сватба вдигаш ти сама. Було от жар сплиташ с ръце, огнен гердан се крие в белите нозе. Гръмва небе, огън вали. Ти в нестинарска сватба с мрака се сроди.