Там, на хълма в лъчисти небеса Рубинената кула издигаше снага Там отдавна живеела сама Жестока, но прекрасна красивата жена Нощем, в мрака, в плен на самота Аз чакам да я видя, но не чака тя Но не чака тя О-о, но достатъчно било О-о, зад високото стъкло О-о, да застане тя, за да я видя аз Тя със своя странен поглед е могла Да превръща хора във вещи със сърца И ето, аз съм тук в рубинената кула Превърнат съм напук в кристално огледало В безропотно стъкло О-о, но достатъчно било О-о, като елмаз и стъкло Се огледа тя, за да я видя аз Без да мога обич да получа Аз живея като птица без криле И навярно няма да сполучиш Ти, мое сърце Без да мога обич да получа Аз живея като птица без криле И навярно няма да сполучиш Ти, мое сърце ♪ Без да мога обич да получа Аз живея като птица без криле И навярно няма да сполучиш Ти, мое сърце Без да мога обич да получа Аз живея като птица без криле И навярно няма да сполучиш Ти, мое сърце Ти, мое сърце