Тази вечер липите цъфтяха за нас Когато ми каза с най-нежния глас Че трябва да тръгнеш надалеч И тя се изгуби в големия град Някъде там по белия свят А аз си избирах път към дома Със толкова много цвят на липа И прозорец оставих в нощта Като свещ във тъмна душа И се молих горещо да не идва деня Но навън просветля Навън просветля И ще бъда сразен от жестокият ден В който теб те няма до мен Сякаш съм храм сред пясъци сам Полуразрушен от жестокият ден Минават сезони в града уморен Да не се случва нищо сякаш беше добре Но ефира донесе един нежен глас И познатите ноти на сребристият свят Звънна камбана, отекна във мен А тя просто каза "Идвам към теб" И тогава запалих нощта Със свойта горяща душа И чуха се стъпки Навън просветля Дочаках деня Дочаках деня И ще бъда спасен от жестокия ден Когато те видя че идваш към мен Ще останат назад болка и страх И ще тръгна напред Към теб Сякаш съм храм сред пясъци сам Но ще бъда спасен И ще бъда спасен от жестокия ден Когато те видя че идваш към мен Ще останат назад болка и страх И ще тръгна напред Към теб...