Върви си времето, сезоните летят и се отронват дните - есенни листа. Подреждам спомени, събирани по път, но този път звукът е често тишина. Но в тишината между вчера и сега се случва чудото, наречено живот - една илюзия, усмивка и сълза, дори понякога е истинска любов. Да срещна себе си поне, поне веднъж, не в огледалото, което е пред мен - оттам ме гледа непознат, небръснат мъж. Да се намеря искам в утрешният ден. Върви си времето, завеса, тъмнина. Подреждам спомените в този луд живот. Един прожектор тази вечер изгоря, но знам - ще го сменя за утре с чисто нов. Да срещна себе си поне, поне веднъж, не в огледалото, което е пред мен - оттам ме гледа непознат, небръснат мъж. Да се намеря искам в утрешният ден. ♪ Да срещна себе си поне, поне веднъж, не в огледалото, което е пред мен - оттам ме гледа непознат, небръснат мъж. Да се намеря искам в утрешният ден. Да срещна себе си поне, поне веднъж, не в огледалото, което е пред мен - оттам ме гледа непознат, небръснат мъж. Ще се намеря в утрешният ден.