От незкрайното синьо в дълбините на бурно море, отразено до сиво - тъмно, дъждовно небе. А времето с премръзналите пръсти рисува сребърните ни коси. Оставили са ледените стъпки знак, по-далечен отпреди на отминалите дни. Можеш ли да видиш в този свят колко болка е събрал? Там - в прегръдката на гневен страх зад невидими стени... Можеш ли да видиш отстрани през пространства и съдби, но забравили, че сме били зад невидими стени... В прозрачното утро се събужда новият ден - преобразено и чисто, искряща капка роса. А времето с премръзналите пръсти рисува сребърните ни коси. Оставили са ледените стъпки знак, по-далечен отпреди на отминалите дни. Можеш ли да видиш в този свят колко болка е събрал? Там - в прегръдката на гневен страх зад невидими стени... Можеш ли да видиш отстрани през пространства и съдби, но забравили, че сме били зад невидими стени...