Къде ли е центъра на света
Процент от вечността
И не е надценка, безценна е мисълта
За стартовата точка и акцента на града
Където от житейския път много прецеденти са
Спомени по-ясни, отколкото в момента е реалността
За село сгушено в преспи от снегa
Сега нямам време и трябва да действам на мига
Но винаги зад гърба на семейството стоя
А то ме връща там при Великия Преслав
В далечината виждах хълмовете на Осмар
И сякаш от сърцето откъснаха ми част
Когато разделих се с моето късче земя
Дома е там където е сърцето ти братко
Но част от моето още е на шуменското плато
Където сутрешното слънце грее златно
Откъдето нашия народ поставил е начало
Това е за моите сродници кръстосващи земята
Разума надделява над емоциите и ината
И в другия край на света едни запазиха
Родното повече от някои, които у дома останаха мойче
Света напредва заради хора пълни с кусури
Които вечно гонят мечтите си абсурдни
Родени в село Клисура и успели верно в Мисури
С цели, определено по-големи от тези суми
Тези много, но за всеки има един верен случай
И когато нямаш кво да кажеш по-добре слушай
Дори това да е мелодията на пеещ ручей
И това важи и за Жоро и за Джурдже
Крака сраснали се със земята родна
А с очите си целия свят да видя мога
В жарко лято или пък в люта зима
На своето място и мършавото куче е тигър
Дори един ден насила на Марс изпратени
Аз вечно ще виждам скалите мадарски
Не до света София, в сърцето вечни пламъци
Но течението ни оформя, като речни камъни
И прелитат мисли, като грозни черни гарвани
Непоклатимо кацат на рамената ми
Все пак се плезя в лицето на неприятности
Препречващи пътя към изпълнение на плана ми
Не признавам гранците, делящи ме с братята ми
За изгода на дяволи, ставащи все по-влиятелни
Разводняват кръвта, заличават паметта ни
Нека опитат със спомена за любовта на бабите ми
Мъдростта в думите на дядо ми
Безсмъртният дух на горските пътеки кални
И не ме боли как ни управляват глупаци алчни
А как вместо да сме заедно, сякаш така се мразим!