От себе си как да избягам Привличане толкова силно, като черна дупка ставам А и къде ли бих искал да бъда Тва което съм е привилегия не присъда Така е и с всеки един от моите хора Иначе нямаше да сме заедно в асансьора Една порода, една природа и целта е само зад завоя До теб оставам в пороя брат ми Не споменавам боя и всяка една тревога За секунда се справяме с всяка неспогодба Знаех, че не си прав от началото Но на твоя страна в спора, факт е споменатото Оставам птица, която е изгубена без ятото Нерязделни цяла зима, камоли през лятото И знаеш обезателно, че Вниманието аз привличам обискират ли те щателно На програмата гвоздей, по път с панорама возя С теб отдавна козим, машината не изпада в корозия На перваза с оптика За вида си съдбата индиянска нося Роден и останал в сянка на косъм Див, като пепелянка на Осъм В студиото райският досег Пиша с двуичния почерк Презирам двуличния просяк Нетипични спомен За мен щом мислиш после Автентичен прогрес Символичен подтекст Следва ловка хватка И си кален, роден в локва няква Не съм в нас, като че ли призовка чакам Изпреварвам ги в посока обратба Извън стандарта гръм в рая винаги двойна карта Квото правя е природна дарба Както своята жертва сокола грабва Отборна гавра От позора бягам В моите хора безусловна вяра Съдбата благосклонна е тогава