Времето за всички, еднакво тече, не,
не можем да го контролираме не, (не), (...
не), повечето даже не се и замисляме,
че от толкова неща в реалността зависиме, за тва и гледаме, да бъдеме,
по-добре от това, но пак ни е добре, не се ограничаваме,
от живота вземаме, с пълни шепи гребеме, няма време да спреме.
Отварям вратата излизам от вкъщи, на вънка май времето нещо са мръщи,
оглеждам се, хората пак не са същи, нещо не ми е както преди,
на пред продължавам, не смятам да бягам,
дори и толкова непознато да ми звучи,
ръцете протягам и пак се раздавам,
без значение дали някой ще го оцени.
В доброто в хората вярвам, и толкова често това ме крепи, не смятам,
че по този начин се прекарвам, като мисля за другите,
не само за себе си, нека оставяме прах и следи,
нека да бъдеме всички щастливи,
нека да гониме целите си, и нека не срещаме погледи сиви.
Живи сме, викаме, скачаме, взимаме, всичко от което нуждаеме се,
нека го правиме - без да си пречиме, в противен случай - отчаяни сме,
и нека веднъж за винаги да разбереме,
че живеем кратко и не няма време - затова да мислиме как да
се прекарваме, във всяка секунда да можем да се наслаждаваме.
Времето за всички, еднакво тече, не,
не можем да го контролираме не (не), повечето даже не се и замисляме,
че от толкова неща в реалността зависиме, за тва и гледаме, да бъдеме,
по-добре от това, но пак ни е добре, не се ограничаваме,
от живота вземаме, с пълни шепи гребеме, няма време да спреме.
Jentaro: Живяло нещастно, на времето в един град,
едно момиче - прекрасно, омъжено за нетърпима гад,
тя била добра душа, била дошла от запада,
станала дело важена, но брака се прецакал-аа.
Щастливите ѝ години били малкоо, а моментите били траели краткоо,
а съпругът мил бил алкохолик,
и постоянно я биел, когато той самия не бил разбит.
Дума - безобидна, провокирала действия,
за миг предизвиквала небивала агресия, изпадала в депресия,
на прага на истерия, но непозната дума в речника ѝ била мизерия,
въпреки това, той имал тежка ръка, разрошил моста,
между тях който изградила тя,
знам това защото го видях с очите си,
ТЯ Ангела и ТОЙ Демона, са ми родители!
Всеки стар спомен, връхлита като порой, скапан или готин,
без значение какъв е той, денем или нощем, не ми пука, нали си е мой,
не го правих по сметки, а по спомени щяха да са милиони,
на мене ми харесва точно това, в такива редки моменти, усещам,
че има съдба, с усмивка на уста,
мислено благодаря, на Бог, че ни пази, и се грижи за всичко това.
Изразявам се така, защото ме е дарил,
способността да създавам красиви рими в уникален стил,
за това ще бъда real до края, защото въпреки, че съм грешил,
ще отида в Рая, пред мен ще ги нося завинаги, в сърцето си пазя,
красиви мигове - хиляди, вече никой не мразя,
напротив - хора обичам ви,
всеки ден се моля на Всевишия, да ви благослови, (благослови), (...
благослови), (...
слови), (...
слови).
Времето за всички, еднакво тече, не, не можем да го контролираме не,
повечето даже не се и замисляме,
че от толкова неща в реалността зависиме, за тва и гледаме, да бъдеме,
по-добре от това, но пак ни е добре, не се ограничаваме,
от живота вземаме, с пълни шепи гребеме, няма време да спреме.
Времето за всички, еднакво тече, не, не можем да го контролираме не,
повечето даже не се и замисляме,
че от толкова неща в реалността зависиме, за тва и гледаме, да бъдеме,
по-добре от това, но пак ни е добре, не се ограничаваме,
от живота вземаме, с пълни шепи гребеме, няма време да спреме.