Храстът казал на дървото слез и низко залегни виждаш буря се задава тук до мен и ти се наведи. Ще преживеем дружно с тебе братко ще се скътаем от вятъра студен ще оцелеем сладко сладко ден след ден ден след ден. Дървото клоните разклати погледна тъжно старата гора обрасла от досадни храсталаци вещаят бури, а цял живот пълзят и преживяват си под чужда сянка така на завет от вятъра студен и оцеляват сладко сладко ден след ден ден след ден. И така животът продължава вечният си мъдър кръговрат някои постоянно оцеляват защото други срещу бурята стърчат Иееееей ден след ден ден след ден ден след ден ден след ден.