Прожектирам филм – разходка по било
наоколо е диво, но кротко и тихо
разголена красивост, не мога да си ида
окото е индиго
Прах върху спомени върху ленти в папка
с червена светлина се самозабравям в мрака
излизам навън с полет и поглед на сврака
с три принта в ръка, препълнена кофата с брака
Не съм спирал, но имам много да бачкам
не те харесвам, ако много те чакам
не се замесвам в истории с тъпака
отмествам го лесно, като гедорето – гайка
не говоря за превъзходство, а отдаденост
реших да сготвя малко рими
кой от вас подаде нос?
Уханието е трайно, като да няма срок
да храня сцената мечтая
а не да грабна трон
и т'ва го казвам не, 'щото няма к'во
за подправки в тоя живот
имам цял завод в задния джоб
не се старая да остана забелязан
но паля коз
и се облягам 'щото
Прожектирам филм – разходка по било
наоколо е диво, но кротко и тихо
разголена красивост, не мога да си ида
не мога да си ида, окото е индиго
Окото е индиго, разходка по било
наоколо е диво, но кротко и тихо
разголена красивост, не мога да си ида
не мога да си ида, окото е индиго
Окото е индиго, огъня гори във синьо
химикалът се пропива, дава повече гориво
сори, че листа ми говори четливо
безкористен, пиша ги зло и без идол
Дяволи дишат ми прахта, аз се прекръствам
имам три шестици и избърсах си гъза с тях
тоя с косата го бъзнах, че е задръстен,
с усмивка той се опита да ме кръцне през кръста
мойче, копеле, тука го закъса
бърз съм, виждам пролука щом търся
само атакуваш, нямаш щит
можеш само да нападаш
ще го духаш накрая ти
Паля се като звездите падащи, настава миг -
изгасвам черен, май ще нанеса щети на тва емси
не ме интересува кой на кой ще дава кинти
ще ги задавя с рими, а дотогава - кинце
Прожектирам филм – разходка по било
наоколо е диво, но кротко и тихо
разголена красивост, не мога да си ида
не мога да си ида, окото е индиго
Окото е индиго, разходка по било
наоколо е диво, но кротко и тихо
разголена красивост, окото е индиго
окото е индиго, не мога да си ида
Не мога да си ида, тая картина се е впила
и не е тягостно, дори и тялото да няма сила
трябва само воля и до върха ще стигна
оттам направо нагоре
ако мога да ви повдигна
и всичко в тоя свят е криво като покрив
троши си главата този, който има топки
катеря се по хлъзгавите керемиди
накъдето се обърна
виждам себе си в героичен подвиг
Всъщност искам малко, но благо изтъкано
дрехите ни, братко, са само одеало
което скрива как нищо няма еднакво
което скрива как не ни е нужно злато
което скрива как ти не си в чуждо тяло
за което пише стар поет, като за вино и хляб
като за идеята да си винаги млад
махни си дрехата и опъни я като плат, на нея...
Прожектирам филм – разходка по било
наоколо е диво, но кротко и тихо
разголена красивост, не мога да си ида
не мога да си ида, окото е индиго
окото е индиго... разходка по било
наоколо е диво, но кротко и тихо
разголена красивост, не мога да си ида
не мога да си ида
окото е индиго