Както и да е, дали със рап ще ви намеря
или със красота на филм докато виделее
в ритъм благ ще ви налея, ще похарча време
огъня лумти от първото ми изречение
Споделям чак сега, около мен - една стена
само една, и тя е отзад, за т'ва летя
като птица надраскана от Настера,
като Джон Ливингстън – не ям и няма да сера
Не единственото, което става от раз е рапа
импровизацията ми е нещо като брат близнак
Понеже се доверявам на т'ва, май израстнах яко
вече почти винаги пиша звук със задна клапа
Нещата се случват, трябва само да хванеш такта
всяко фусче учи как да разпознаваш местата
всеки трус те мъчи, но ти помага нататък -
с тия страдания се справяш веднага
И веднага, веднага се връщам на т'ва -
пердето на мислите ми пада, а не на нервите
Има много задръстени хора по света
а аз решавам да оставя Кастор Трой без лице
Ако след игнора ми не спреш да имаш проблеми с мен
семейството ти знае, че плачевни ще са вестите
но да оставим хейта, на мене ми е нещо зле
песните ми след десетилетия са трендове
Или съм чисто полудел или вампир нек'ъв
дали са три века или един миг – се тая
обичам т'ва, което правя от преди нета
ше правя т'ва, което обичам и след тва
Любовта ми към живота ти е ценна
Любовта ти към парите ми е бедна
Любовта ми към жените не е една
Любовта към себе си ще ме простреля...
С мойто его работа нямайте, ше си попатите, ринем с лопатите
винаги, златните ми ръце - оцапани с врагове
и с тях ви сервирам инатите с вино,
салата, пасирам и няколко рапъра с качество като от щатите, синко
Не'а смисъл да им обяснявам, че са бавни, синко
и само са гладни за кинта, някой да вади мастика
аз съм попаднал в стихия, тия не стават за нищо
аз съм ти татко, бе дришльо, казвам се Мишо
аз съм мойто его, аз съм си т'ва ми е всичко
от твойто его напрао ми писна
Безкомпромисен
и не от оня ден тре'а ми гоните оборотите
аз не съм стар, нов, не! Пичове, мене във време не бройте
основите слагам, оковите махам, трябва да дойде Ройтерс
природата кара ме в мойта глава да засядам, ще стане и по-зле
защото си вярвам и почна ли да се занимавам, сядам във Порше
оная си работа барам и правя си рапа разкошен
защото си вярвам, съм тоя, който винаги получава и още
защото си вярвам, защото си вярвам, защото си вярвам...
Его, Его, Его, Его, Его, Его, Его...
С мойто его всички се ебавайте, щото то и без тва ебава мен,
често се храниме, неква мешавица от надделяване,
кой ще спечели – да вадиме картите
и с тея надменни паради сега да затрупаме масите
целта ми е ясна, обаче решенията са като ластик в мен
Мога ли да бъда толкова егоистичен,
че в планината целия въздух да издишам
мога ли да бъда толкова циничен и всеки,
който лапа за пари да ходя да го ритам
мога ли да не го искам, мога ли да бъда толкова егоистичен
мога ли да бъда искрен - наистина мисля, че пиша по корени
Подхода на моето его е - просто ме гони и ходя си
спомням си - оставих контрола у него, желанията ни са в полюси
'що ли си мислех, че гониме общата цел
и направих огромни компромиси,
после и тая социална тел ме хвана и стигна до моите кости
защото си вярвам, чувствителността към тъпаци обострих
не мо'а понасям това, че в главата ми съм на гости
защото си вярвам, Аз, моя катарзис е кофти
огромен и много съм малък, защото си вярвам, че нямам недостиг на
его