Махнете се от мен Словосподелящи говеда Помия ще забъркам и излея Във вашите уста Грознеете ми с ваще изпилени редове Загасете, заспете, оставете ме да мисля без да спирам Спирам Спирам Край Изтрих си съня Аз Аз подир вас Болест прихванах и без острота пребледнявах Болест прихванах и без острата пребледнявах С нокти крещя върху мойта стена А душата ми се цепи на две прогарящи слънца Съживи ме, о, ти музо греховна Там ли се роди? И ти ли се затри Изкара ме до дъно и изгълта Мисълта ми гнойно жълта Край Изтрих си съня Аз Аз подир вас Болест прихванах и без острота пребледнявах Болест прихванах и без острота пребледнявах С нокти издрах не превръщам аз Кръвта си във хартиен прах Млък! Затвори всички твои Прекрасни врати За да желая и фантазирам Да живея, да създам, да не презирам Антантата на затлъстелите кревати Препарирани ме будят делегати Продават ми кръгове Но аз виждам Квадрати!