През врати залостени гледам навън Има път, гора и синкаво-сива пелена В небето над мен В небето над мен Аз имах мечти - очи огледала И в сърцето ми виеше океан При теб достигнах страшно сам С поглед, покрит от светлина Младост, с мен ли си? С мен ли си в тиха тревога? Ръцете ми изстиват бързо Издирам свят до болка разкривен От него аз, аз нямам нищо И идвам при теб, мой бог Виждал съм как хората падат Боядисани в цвета на скръбта Краката им - вплетени в черни въжета Изградени от вече мъртви идеи Не търся избавление Аз търся забрава Измамна младост